Към Дякона
Към Дякона
Не на деветнайсти февруари-
днес ще падна, Дяконе, пред тебе.
Днес си сам. Не ще ме изпреварят.
Без бесило май си непотребен.
Ала не за хули коленича,
Дяконе, а тихо да се моля:
Дай любов- без нея тук сме ничии!
Дай ни вяра! Дух ни дай и воля!
Дай от погледа си- за светило,
за небе, за знаме, за завивка!
Век и половина след бесилото
няма от кого друг да поискаме.
Няма на кого да се надяваме,
няма пред кого да коленичим.
Като зайци тук се въдят дяволи,
ти, след Бог, остана ни едничък.
Затова в студения октомври
коленича, Дяконе, пред тебе.
Да ти кажа тихо, че те помним.
Че те чакаме. Че си потребен.
Не на деветнайсти февруари-
днес ще падна, Дяконе, пред тебе.
Днес си сам. Не ще ме изпреварят.
Без бесило май си непотребен.
Ала не за хули коленича,
Дяконе, а тихо да се моля:
Дай любов- без нея тук сме ничии!
Дай ни вяра! Дух ни дай и воля!
Дай от погледа си- за светило,
за небе, за знаме, за завивка!
Век и половина след бесилото
няма от кого друг да поискаме.
Няма на кого да се надяваме,
няма пред кого да коленичим.
Като зайци тук се въдят дяволи,
ти, след Бог, остана ни едничък.
Затова в студения октомври
коленича, Дяконе, пред тебе.
Да ти кажа тихо, че те помним.
Че те чакаме. Че си потребен.
© Петя Божилова All rights reserved.
