Към дъщеря ми
♥ ´¯`*•.¸¸Є∆ứҢگŤвﻍĤǻ ´¯`*•.¸¸ ♥
Жена си вече дъще ти,
жена на тридесет и три,
моя слънчева отмяна,
моя радост, мъка и сълзи!
Ако теб в живота си те нямах,
какво ли би било тогава....?
Спъвах се и често падах,
но вдигаха ме твоите очи,
и пред дилема щом заставах,
решението бе самата ти,
за тебе трябваше да оцелявам
и да се пресътворя дори...
Днес, когато всичко осъзнавам,
от грешките ми ме боли
и сълзите твои не забравям,
когато лягахме със теб сами...
приказки не искаше да слушаш,
пораснала отдавна беше
за тях и детските игри,
задаваше въпроси само ти...
неудобни бяха те за мене,
мълчах и криех влажните очи...
Тъй много, дъще, съжалявам
за тишината в стаята ни тъмна,
за неспокойните ти сънища,
за детските несбъднати мечти,
за извървяните от теб до мен
трудни и трънливи пътища...
По тях ти често беше жадна,
глезени боляха и пети,
но никога на колене не падна
и всяка пречка подеби...
Такава и до днес остана,
нищичко не те сломи...
Разговаряме със теб отдавна
като две приятелки жени,
наричаш ме ти майка славна,
такава ли съм, ти, сърце... кажи!
Дейзи Патън
02.09.2011
Йоханесбург
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дейзи Патън Всички права запазени
