16.06.2006 г., 2:43  

Към Хеката

779 0 1

О, Хекато!

На пътища тъмни богиньо –

обединила земята,

небето

и морските пътища,

владееща мъртви души

в небето синьо,


Персова щерко,

самотна другарко

на сънища,

могъща богиньо

на Бакхус...


Приеми кучета

в жертва на своя лик

непрекършен –

животнояда

и непрепасана,

яки бици ловуваща...


Мъжехранителко!

Нимфо,

водителко

с дух съвършен...


Приеми благочестивите жертви

на свойте отроци

и осъди благосклонно

земните ни пороци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В грешка си Мо! Прекръстването мене не ме е засегнало - не се казвам Керим! Ако имаш в предвид покръстването и то ме е подминало - за кръщене пък въобще и няма да говорим (църковно)! Така, че съм си езичник отвсякъде!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...