Към хоризонта лодка плава...
Към хоризонта лодка плава...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермотов
Самотна лодка в залезът отплава,
играе вятър в белите платна
и грациозно тя се залюлява
удари ли във борда ѝ вълна...
Изрязан е на фона на небето
вълшебният ѝ, дързък силует
и в този миг тя всичко е, което
в мечтите си би пожелал поет!...
... Надмогнал гравитацията властна,
която го закотвя на брега
и рутината, със която го опасва
Животът му- да полети сега!...
И с лодката... Оная... Безразсъдната,
изпаднал с битието си в конфликт-
над бездната да полети... Бездънната,
с незакърнял от птиците инстинкт!...
Да бъде тържество за сетивата
дори и всеки неразумен ход,
а тръпката дошла със свободата-
отново да е начин на живот...
... Щом залезът се разпиля в магични,
оранжево-червени цветове,
а вятърът извая фантастични
и приказни в небето светове,
припламнаха на лодката платната,
тя просто като факел затрептя,
а разгоря се даже и водата
край нея с нереална красота...
Но с бурен порив вятърът опъна
платната ѝ до скъсване почти
и лодката във залезът „потъна”-
отнасяйки там моите мечти!...
... и тръгвам си замислено по плажа
обезмечтен, че моите следи,
и всичко друго, толкоз маловажно,
ще заличат прибойните вълни...
Коста Качев,
07.09.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
