Към Любовта, наивно
Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело океана,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи,
подвластно слепи на гнева,
потъпкали човешките пътеки,
приели във душите си страха.
Отчаяни, ядосани и депресивни
откриваме все чуждите вини,
обсебени, психически лабилни,
забравяме, че без любов горчи.
Горчи животът, тежко скърца,
домоклев меч над нас виси,
а времето неистово все бърза,
загърбвайки най-чистите мечти.
Затова съзнанието искам да обърна,
душите да обсипя със звезди,
океана от обиди да преглътна,
да срещна теб, Любов. Прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
