Към Любовта, наивно
Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело океана,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи,
подвластно слепи на гнева,
потъпкали човешките пътеки,
приели във душите си страха.
Отчаяни, ядосани и депресивни
откриваме все чуждите вини,
обсебени, психически лабилни,
забравяме, че без любов горчи.
Горчи животът, тежко скърца,
домоклев меч над нас виси,
а времето неистово все бърза,
загърбвайки най-чистите мечти.
Затова съзнанието искам да обърна,
душите да обсипя със звезди,
океана от обиди да преглътна,
да срещна теб, Любов. Прости!
© Таня Мезева All rights reserved.
