28.11.2015 г., 22:11

Към нашето време

415 0 0

                                              Към нашето време

 

 

 

Сърцето стана по-добро и топло.

От любов премахнах всичко в душата.

Захвърлих омразата дарила, пошло

заблуда раняваща за миг сърцата.

 

Пред Бога и света всичко аз  изрекох

на глас простих се и прегърнах мъдростта.

За мен оставих вярата, надеждата завърнах,

а тя ми носеше винаги радостта.

 

Разлива се в мен достойно. Една любов!

Затопля ми гръдта! Мечтите осветява.

Простора ме прегърна и е винаги готов

да ме приюти живота и ме прелъстява.

 

Любов!..... Мечти!... Светли дни!

Запътена съм към нашето време.

Мисъл и радост!... Чудни бъднини!

Твоето сърце, моите чувства ще приеме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...