Nov 28, 2015, 10:11 PM

Към нашето време

  Poetry » Love
413 0 0

                                              Към нашето време

 

 

 

Сърцето стана по-добро и топло.

От любов премахнах всичко в душата.

Захвърлих омразата дарила, пошло

заблуда раняваща за миг сърцата.

 

Пред Бога и света всичко аз  изрекох

на глас простих се и прегърнах мъдростта.

За мен оставих вярата, надеждата завърнах,

а тя ми носеше винаги радостта.

 

Разлива се в мен достойно. Една любов!

Затопля ми гръдта! Мечтите осветява.

Простора ме прегърна и е винаги готов

да ме приюти живота и ме прелъстява.

 

Любов!..... Мечти!... Светли дни!

Запътена съм към нашето време.

Мисъл и радост!... Чудни бъднини!

Твоето сърце, моите чувства ще приеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...