Ако беше ти права – на триста процента

с тебе, едва ли щях да говоря.

Не съм, чак такава увяхнала мента –

за туй, че си млада, няма да споря.

Ти, нищо не вдяваш, от туй, що съм писал –

щом смяташ, че то, е безкрай увъртяно.

Недей в словата ми, да търсиш друг смисъл,

че всяко от тях, е клавиш на пиано.

Ако решиш виртуозно да свириш –

нима е увъртане туй, музикално?

Ако със чувстава безкрай парадираш –

по-скоро, това е чувство локално.

А, кой мъж на място, не е до жена си?

И кой мъж на място, рискува със друга?

Мъжът не се “връзва” на случайни романси,

когато го чака, любяща съпруга.

Та, моля... “Окови” и на теб пожелавам –

във бяло да пиеш, от тази “отрова”!

Стихът си, на свой ред аз ти дарявам –

любов ти желая, чак до покрова!