Към нея
Ако беше ти права – на триста процента
с тебе, едва ли щях да говоря.
Не съм, чак такава увяхнала мента –
за туй, че си млада, няма да споря.
Ти, нищо не вдяваш, от туй, що съм писал –
щом смяташ, че то, е безкрай увъртяно.
Недей в словата ми, да търсиш друг смисъл,
че всяко от тях, е клавиш на пиано.
Ако решиш виртуозно да свириш –
нима е увъртане туй, музикално?
Ако със чувстава безкрай парадираш –
по-скоро, това е чувство локално.
А, кой мъж на място, не е до жена си?
И кой мъж на място, рискува със друга?
Мъжът не се “връзва” на случайни романси,
когато го чака, любяща съпруга.
Та, моля... “Окови” и на теб пожелавам –
във бяло да пиеш, от тази “отрова”!
Стихът си, на свой ред аз ти дарявам –
любов ти желая, чак до покрова!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
