alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
8.03.2013 г., 10:42 ч.

Към Олимп 

  Поезия » Философска
700 0 4

Към Олимп

                       

Олимп е планина от суета.

Героите са все едни и същи.

Атлас крепи на рамене света.

Сизиф търкаля камък. И го връща.

 

В скалата впримчен, пъшка Прометей.

Тантал без хляб и без вода се мъчи.

Менадите разкъсали Орфей,

в безумна чалга задниците кълчат.

 

Херакъл е на кладата. Гори!

Животът му друг няма да повтори.

Светът и днес е същия. Уви!

Кутията Пандора я отвори...

 

И за какво да ходя на Олимп? 

Да гледам как се смеят боговете?

Герои няма. Всички до един

на смъртните изкупват греховете.

 

Така е, простосмъртните грешим,

но в бъдното не гледаме накриво.

Преследваме мечтите си. Горим. 

И цял живот се мъчим да сме живи.                

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??