Към Олимп
Към Олимп
Олимп е планина от суета.
Героите са все едни и същи.
Атлас крепи на рамене света.
Сизиф търкаля камък. И го връща.
В скалата впримчен, пъшка Прометей.
Тантал без хляб и без вода се мъчи.
Менадите разкъсали Орфей,
в безумна чалга задниците кълчат.
Херакъл е на кладата. Гори!
Животът му друг няма да повтори.
Светът и днес е същия. Уви!
Кутията Пандора я отвори...
И за какво да ходя на Олимп?
Да гледам как се смеят боговете?
Герои няма. Всички до един
на смъртните изкупват греховете.
Така е, простосмъртните грешим,
но в бъдното не гледаме накриво.
Преследваме мечтите си. Горим.
И цял живот се мъчим да сме живи.
© Александър Калчев All rights reserved.
