Към Олимп

Mar 8, 2013, 10:42 AM

Poetry » Phylosophy

699 0 4

Към Олимп

Олимп е планина от суета.

Героите са все едни и същи.

Атлас крепи на рамене света.

Сизиф търкаля камък. И го връща.

В скалата впримчен, пъшка Прометей.

Тантал без хляб и без вода се мъчи.

Менадите разкъсали Орфей,

в безумна чалга задниците кълчат.

Херакъл е на кладата. Гори!

Животът му друг няма да повтори.

Светът и днес е същия. Уви!

Кутията Пандора я отвори...

И за какво да ходя на Олимп?

Да гледам как се смеят боговете?

Герои няма. Всички до един

на смъртните изкупват греховете.

Така е, простосмъртните грешим,

но в бъдното не гледаме накриво.

Преследваме мечтите си. Горим.

И цял живот се мъчим да сме живи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eia (Росица Танчева)

2015-01-31T12:31:30+02:00

"И цял живот се мъчим да сме живи."
Много силна творба!
Anita765 (Ани Монева)

2013-03-11T20:01:47+02:00

Заковаващ финал!
stenli499 (Станислава)

2013-03-08T10:52:11+02:00

"И цял живот се учим да сме живи."

С уважение,Сашо!
toxin (Таня Донова)

2013-03-08T10:42:55+02:00

Така е на Олимп, Алекс! Шегувам се, хубаво стихотворение!