19.10.2014 г., 11:36

Към Поета

858 0 1

Към Поета

 

 

Животът на поета е тежък

- изпълнен с тъга и самота,

светът за твореца е винаги жалък

- препълнен с човешка простота.

 

Винаги виждаш и разбираш всичко и всеки,

ала собствената си душа не можеш проумееш,

затова тъгата ще тегне над нас во веки

- творец ще си останеш дори и след като умреш!

 

В тълпата хорска самотен страдаш,

сам самичък плачеш, стенеш и зовеш

и търсиш топлина за своята душа красива,

ала студът остава – сам ще си живееш и умреш.

 

Пред хората майсторът-актьор показваш,

ето първо действие – усмихни се и шега кажи,

а дълбоко в теб душата се задавя,

Глътка въздух! – свобода в простотата ѝ покажи.

 

Недей отчайва се и за смъртта не мисли,

Черната за всекиго от нас ще дойде и ще си ни вземе,

а до тогава просто себе си бъди – твори!

и знай, че и в най-мрачните моменти има време

за спокойствие – в теб и твоето сърце

– давай, вдъхнови своите творби!

 

Не отказвай се от живота си достоен, вечен,

твоят труд ще бъде светлина за идни бъднини,

твоята душа, безсмъртна, ще гради човешките съдби,

твоята памет ще пламти и свети над света ни мрачен и уродлив!

 

 

Кристиан Дочев

11.10.2014г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...