Към себе си
В очите ти блестят сълзи,
а болката изгаря ти сърцето.
Усмихваш се насила и горчи,
не се предавай, не всичко е отнето!
Недей да мислиш колко си му дала,
недей да страдаш за отминалите дни.
За него си до днес живяла,
но той не заслужава и за теб не го боли!
Сълза търкулна се, лицето ми измокри,
сърцето ми простена от тъгата.
Недей, момиче, трябва да се бориш -
прошепнах тихо на огледалото, стоящо на стената!
а болката изгаря ти сърцето.
Усмихваш се насила и горчи,
не се предавай, не всичко е отнето!
Недей да мислиш колко си му дала,
недей да страдаш за отминалите дни.
За него си до днес живяла,
но той не заслужава и за теб не го боли!
Сълза търкулна се, лицето ми измокри,
сърцето ми простена от тъгата.
Недей, момиче, трябва да се бориш -
прошепнах тихо на огледалото, стоящо на стената!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
