Apr 21, 2008, 8:28 AM

Към себе си

  Poetry » Love
882 0 1
В очите ти блестят сълзи,
а болката изгаря ти сърцето.
Усмихваш се насила и горчи,
не се предавай, не всичко е отнето!

Недей да мислиш колко си му дала,
недей да страдаш за отминалите дни.
За него си до днес живяла,
но той не заслужава и за теб не го боли!

Сълза търкулна се, лицето ми измокри,
сърцето ми простена от тъгата.
Недей, момиче, трябва да се бориш -
прошепнах тихо на огледалото, стоящо на стената!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...