Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
29.10.2007 г., 15:16 ч.

Към себе си 

  Поезия » Друга
1300 0 38

Вечерно се разхождам... онемяла,

по пътища виновни... без посока.

Към себе си се връщам... закъсняла.

(Прегазих самотата - едноока).

И взирам се в мъглата, ослепявайки.

А локвите се смеят иронично.

Луната се удави в силуета си,

крещейки в тишината... акустично.

Прелитна гордостта ми, като скитница,

обидена от плахата ми същност.

Съдбата ми - почерпена орисница,

залиташе паважно... с артистичност.

Душата ми - гримирана двуличница,

допушваше поредната цигара.

Римуваше безлично звездостишие,

в безструнен ритъм... на една китара.

Очите ми - потъващи в безводности,

капчуково пресъхнаха... от болки.

Намразени в зародиш... невъзможности -

проблясваха по мен... като светулки.

................

Сърцето ми – потупващо задъхано,

виновно се прозя... и се събуди.

По устните ми лазеше усмихнато -

една мечта... готова да ме люби.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??