Към своя идеал
Обичам влакове,
щом отпътуват
и може би
те водят към добро...
Оставяш миналото,
плуваш,
държейки се за сламка,
и едно
искрящо нещо в тъмнината
те подсеща,
че си още жив!
Имаш цели и добрата
фея все ще долети...
А дори да си обичал
и оставил,
забравил
или пък сгрешил,
да си мразил
и да си прощавал,
сега си тръгваш,
вече си решил...
И не, не може да е бягство,
щом на някого мечта си дал!
"Обичах те, но бе за кратко,
сега вървя към своя идеал!.."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
