Sep 17, 2010, 12:19 PM

Към своя идеал

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Обичам влакове,

щом отпътуват

и може би

те водят към добро...

Оставяш миналото,

плуваш,

държейки се за сламка,

и едно

искрящо нещо в тъмнината

те подсеща,

че си още жив!

Имаш цели и добрата

фея все ще долети...

А дори да си обичал

и оставил,

забравил

или пък сгрешил,

да си мразил

и да си прощавал,

сега си тръгваш,

вече си решил...

И не, не може да е бягство,

щом на някого мечта си дал!

"Обичах те, но бе за кратко,

сега вървя към своя идеал!.."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....