Прекърши се дървото на мечтите,
изсъхнаха зелените листа,
помръкна и небето със звездите,
постла нощта злокобна тъмнина.
Пресъхнало корито са очите,
които волно плуваха безспир,
в затвора оковани са и дните,
пропити от блаженство и ефир.
Загаснали вулкани са ръцете,
които лава пръскаха навред,
подути от умора са нозете,
вървяли мълчаливо дни наред. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация