3 jul 2008, 17:51

Към тайнствения брод 

  Poesía » De amor
631 0 19
 

 

Прекърши се дървото на мечтите,

изсъхнаха зелените листа,

помръкна и небето със звездите,

постла нощта злокобна тъмнина.

 

Пресъхнало корито са очите,

които волно плуваха безспир,

в затвора оковани са и дните,

пропити от блаженство и ефир.

 

Загаснали вулкани са ръцете,

които лава пръскаха навред,

подути от умора са нозете,

вървяли мълчаливо дни наред.

 

Притихнали вълни са наш'те устни,

удавили в прегръдка цял живот,

сърцата ни са дяволи невръстни,

запътени към тайнствения брод.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??