Към тайнствения брод
Прекърши се дървото на мечтите,
изсъхнаха зелените листа,
помръкна и небето със звездите,
постла нощта злокобна тъмнина.
Пресъхнало корито са очите,
които волно плуваха безспир,
в затвора оковани са и дните,
пропити от блаженство и ефир.
Загаснали вулкани са ръцете,
които лава пръскаха навред,
подути от умора са нозете,
вървяли мълчаливо дни наред.
Притихнали вълни са наш'те устни,
удавили в прегръдка цял живот,
сърцата ни са дяволи невръстни,
запътени към тайнствения брод.
© Наташа Басарова All rights reserved.
