Към теб
Потърсих те сред многото жени
с надеждата, че там ще те открия.
И колко пъти мислех, че си ти,
и че разкрил съм твоята магия!
А аз не знаех, че не си от тях,
че твоята звезда е тъй високо.
Жена си ти, но си без капка грях
и със сърце голямо и широко!
Съдба си ти и приказка неземна,
далече си от земната реалност!
Но ти не знаеш колко си потребна
и как сълзите ми текат нахалост.
А аз те викам в нощите си лунни,
с протегнати към нищото ръце!
Очите цяла нощ остават будни –
от взиране са уморени те.
Звездите пак далечно си проблясват,
застинали на своя вечен пост.
Мечтите като тъжна свещ угасват,
след тръгването на последен гост...
..................................................
Утрото дойде със своите лъчи,
изгря отново и мечтата в мен!
И важно е, че нейде там си ти
и пак ще има смисъл моят ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Младенов Всички права запазени
