Не съм аз интелигентен,
ерудиран, с наизустени образи
и лустри куп лъжи...
само съм умен, практичен, съпричастен -
даже и не съм грозен аз дори...
за туй наранено от тебе,
сърцето жестоко боли!
Душата миролюбива, обичлива,
съсипа я чак...
Нека се изплачат, горчиво
се излеят сълзи
и тогава да се чуем и видим,
може отново ний пак.
За сега мълчание, тишина и мрак,
съдба човешка, няма как, няма как?!
© Дамян Балев Всички права запазени