12.02.2020 г., 15:50  

Към теб (живот)

656 0 0

Не съм аз интелигентен,
ерудиран, с наизустени образи
и лустри куп лъжи...
само съм умен, практичен, съпричастен -
даже и не съм грозен аз дори...
за туй наранено от тебе,
сърцето жестоко боли!

Душата миролюбива, обичлива,

                                           съсипа я чак...
Нека се изплачат, горчиво

                                         се излеят сълзи
и тогава да се чуем и видим,

                                може отново ний пак.
За сега мълчание, тишина и мрак,
съдба човешка, няма как, няма как?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Балев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...