Feb 12, 2020, 3:50 PM  

Към теб (живот)

  Poetry
658 0 0

Не съм аз интелигентен,
ерудиран, с наизустени образи
и лустри куп лъжи...
само съм умен, практичен, съпричастен -
даже и не съм грозен аз дори...
за туй наранено от тебе,
сърцето жестоко боли!

Душата миролюбива, обичлива,

                                           съсипа я чак...
Нека се изплачат, горчиво

                                         се излеят сълзи
и тогава да се чуем и видим,

                                може отново ний пак.
За сега мълчание, тишина и мрак,
съдба човешка, няма как, няма как?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамян Балев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...