valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
25.05.2010 г., 12:50 ч.

Към вампира в мен 

  Поезия
623 0 6

Стисни очи, да ти разкажа сън,
който ме споходи и ухапа.
Дочух в дванайсет точно, вместо звън,
часовникът как зъбите си трака,

ръждясал смях от входната врата
и тракаща прегръдка от стъклата,
печката избълва тишина
и сянка ми се вкопчи във краката.

След крачката проскърцаха дъски.
Стената ме посрещна в тъмнината,
а ти, вместо целувка, впи зъби
и не кръвта, засмука ми душата.

Размахах си ръката към ключа,
а крушката бе вече изгоряла…
Уплахата ми ти не я видя,
а смучеше душата изгладняла.

Отнякъде събуди се петел.
Изкукурига… После се събудих.
Зъбите ти, по-остри и от тел,
боляха. Аз не се учудих.

Душата бе изсмукана почти.
Изпразнен бях от радост и почивка.
Защо като вампир ми се яви?
Защо не се яви като усмивка?



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом не си вампирясъл, нищо ти няма!
    Успех утре!
  • Това е едно страхотно стихотворение.Аз също съм чела доста книги за вампири,които честно казано са леко скучни,но с това стихотворение ще си върна интереса към нощните митични същества.
  • Защо като вампир ми се яви?
    Защо не се яви като усмивка?
    За съжаление понякога е така!Поздрави за оригиналния стих!
  • Страшно ми хареса!
  • Браво! Чудесна образност, хареса ми много!
Предложения
: ??:??