Стисни очи, да ти разкажа сън,
който ме споходи и ухапа.
Дочух в дванайсет точно, вместо звън,
часовникът как зъбите си трака,
ръждясал смях от входната врата
и тракаща прегръдка от стъклата,
печката избълва тишина
и сянка ми се вкопчи във краката.
След крачката проскърцаха дъски.
Стената ме посрещна в тъмнината,
а ти, вместо целувка, впи зъби
и не кръвта, засмука ми душата. ...