Към вампира в мен
Стисни очи, да ти разкажа сън,
който ме споходи и ухапа.
Дочух в дванайсет точно, вместо звън,
часовникът как зъбите си трака,
ръждясал смях от входната врата
и тракаща прегръдка от стъклата,
печката избълва тишина
и сянка ми се вкопчи във краката.
След крачката проскърцаха дъски.
Стената ме посрещна в тъмнината,
а ти, вместо целувка, впи зъби
и не кръвта, засмука ми душата.
Размахах си ръката към ключа,
а крушката бе вече изгоряла…
Уплахата ми ти не я видя,
а смучеше душата изгладняла.
Отнякъде събуди се петел.
Изкукурига… После се събудих.
Зъбите ти, по-остри и от тел,
боляха. Аз не се учудих.
Душата бе изсмукана почти.
Изпразнен бях от радост и почивка.
Защо като вампир ми се яви?
Защо не се яви като усмивка?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Щом не си вампирясъл, нищо ти няма!
