Към "Вдишване" на Емил Стоянов
Към "Вдишване"
на Емил Стоянов
Как ме гледаш само, как ме гледаш,
със очи душата ми разголваш,
милваш я, целуваш с поглед,
всяка рана и следа от огън!
Как изгаряш ме до бяло нощем,
жадна пак от пепелта се раждам,
с пръсти две сърца рисувам още
и съм нежна, знам, и съм красива.
Как ме гледаш само, как ме искаш,
и кръвта ми в вените танцува,
моят дъх и моята усмивка,
те за тебе само още съществуват!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
