Към "Вдишване"
на Емил Стоянов
Как ме гледаш само, как ме гледаш,
със очи душата ми разголваш,
милваш я, целуваш с поглед,
всяка рана и следа от огън!
Как изгаряш ме до бяло нощем,
жадна пак от пепелта се раждам,
с пръсти две сърца рисувам още
и съм нежна, знам, и съм красива.
Как ме гледаш само, как ме искаш,
и кръвта ми в вените танцува, ...