Към "Вдишване"
на Емил Стоянов
Как ме гледаш само, как ме гледаш,
със очи душата ми разголваш,
милваш я, целуваш с поглед,
всяка рана и следа от огън!
Как изгаряш ме до бяло нощем,
жадна пак от пепелта се раждам,
с пръсти две сърца рисувам още
и съм нежна, знам, и съм красива.
Как ме гледаш само, как ме искаш,
и кръвта ми в вените танцува,
моят дъх и моята усмивка,
те за тебе само още съществуват!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
