Към Яворов
Страстта за тебе стана бездна,
но ти прокълна своя ден рожден
и вместо с усмивка звездна,
аз виждам те предимно натъжен.
Сломен от поривите нежни,
дъхът на Демон ти усети –
о, жертва си на страстите метежни,
което е урок за всичките поети.
Останал без любов, без сила,
реши да бъдеш твърд като гранит,
но слабостта, душата поразила
те вкара в гроб – изчерпан и разбит.
Оставаш си велик, не се сърди -
в душата ти сега прониквам
и мъката в моите гърди
ме кара с гняв да се провиквам:
-Животът ти е наниз от беди,
а ти за нежни ласки все мечтаеш,
но те оставят своите следи –
не спираш ти да се терзаеш.
Затуй във всяка следваща минута
към теб отправям моето:”Прости!”
за мировата скръб, така прочута,
която не успя да превъзмогнеш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
