Към залеза
До залеза е трудно време,
до залеза е труден път
и много грапави моменти,
раняващи душа и плът.
И ти е нужна тишината,
за да дочуеш всеки стон,
и ти е нужна самотата –
последния ти тих подслон...
А не възторжения крясък
на нечие безумно его,
не отразения му блясък,
а нечия усмивка бегла!
И не безсмисления кикот
на дебнещи в нощта хиени...
Защото думите не викат –
те шепнат даже неродени.
До залеза е трудно време
и всеки носи своя кръст,
и никой никому не ще отнеме
полагащата му се тиха пръст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
