8.06.2010 г., 18:40 ч.

Къпини за сън 

  Поезия » Друга
1183 0 25

Когато се роди викът за утре

във спящите зеници на сина ни,

когато тишината се прекръсти

пред длъгнестата плът на калдъръма -

 

тогава ще съм вече дъх на лозе,

на пушен дъб и сухи сини сливи.

Ръката ми е есенно подножие.

Сълзите ми се учат да преливат

 

единствено навътре и обратно

към извора на първата си стряха.

Не ги търси. Сами ще те отгатнат

по шумкащия детски отпечатък,

 

по мократа тъга за сладко вино,

за черен шоколад и зрели круши.

Под миглите е тъмно от къпини.

Синът ни във съня си е заслушан...

 

© Ружа Матеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??