Къпини за сън
Когато се роди викът за утре
във спящите зеници на сина ни,
когато тишината се прекръсти
пред длъгнестата плът на калдъръма -
тогава ще съм вече дъх на лозе,
на пушен дъб и сухи сини сливи.
Ръката ми е есенно подножие.
Сълзите ми се учат да преливат
единствено навътре и обратно
към извора на първата си стряха.
Не ги търси. Сами ще те отгатнат
по шумкащия детски отпечатък,
по мократа тъга за сладко вино,
за черен шоколад и зрели круши.
Под миглите е тъмно от къпини.
Синът ни във съня си е заслушан...
© Ружа Матеева All rights reserved.
