Jun 8, 2010, 6:40 PM

Къпини за сън 

  Poetry » Other
1192 0 25

Когато се роди викът за утре

във спящите зеници на сина ни,

когато тишината се прекръсти

пред длъгнестата плът на калдъръма -

 

тогава ще съм вече дъх на лозе,

на пушен дъб и сухи сини сливи.

Ръката ми е есенно подножие.

Сълзите ми се учат да преливат

 

единствено навътре и обратно

към извора на първата си стряха.

Не ги търси. Сами ще те отгатнат

по шумкащия детски отпечатък,

 

по мократа тъга за сладко вино,

за черен шоколад и зрели круши.

Под миглите е тъмно от къпини.

Синът ни във съня си е заслушан...

 

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??