Когато се роди викът за утре
във спящите зеници на сина ни,
когато тишината се прекръсти
пред длъгнестата плът на калдъръма -
тогава ще съм вече дъх на лозе,
на пушен дъб и сухи сини сливи.
Ръката ми е есенно подножие.
Сълзите ми се учат да преливат
единствено навътре и обратно
към извора на първата си стряха.
Не ги търси. Сами ще те отгатнат
по шумкащия детски отпечатък, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up