Кървав хоризонт
Не ме търси в дневника на моята лудост,
пълно е с понеделници гротескни.
Мразя ги, защото няма те в тях,
а карнавален грим, декори смешни.
Не ме търси по изгрев, с въпросителен рефрен,
пиян, от жажда за думи нетленно горещи.
Хоризонтът съм аз, от червени коси ранен,
на залезите ти безкрайни и оловно тежки.
Не ме търси в пясъчно днес на минало лято,
в кишави мисли на неканен сезон.
Слънцето при мен обикаля земята
и не се подчинява на орбитален закон.
Не ме търси в пози нехарaктерни,
по кръстове блудкаво южни.
Знаеш, северът все ме тегли,
със залези незабравено чужди.
Не ме търси, ще те намеря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
