Кървав хоризонт
Не ме търси в дневника на моята лудост,
пълно е с понеделници гротескни.
Мразя ги, защото няма те в тях,
а карнавален грим, декори смешни.
Не ме търси по изгрев, с въпросителен рефрен,
пиян, от жажда за думи нетленно горещи.
Хоризонтът съм аз, от червени коси ранен,
на залезите ти безкрайни и оловно тежки.
Не ме търси в пясъчно днес на минало лято,
в кишави мисли на неканен сезон.
Слънцето при мен обикаля земята
и не се подчинява на орбитален закон.
Не ме търси в пози нехарaктерни,
по кръстове блудкаво южни.
Знаеш, северът все ме тегли,
със залези незабравено чужди.
Не ме търси, ще те намеря...
© Стоян Иванов All rights reserved.
