Кървави криле
Утринта дойде поръсена с кървава роса
възвестяваща настъпването на хаоса.
На небето яркочервена звезда
остави своята тайнствена следа.
Пред теб времето се извива
и бъдещето се разкрива,
във свят в необятно гробище превърнат,
от кървави криле ще бъдеш обгърнат.
Искрящо кълбо погледите озари,
тревожно спокойствие се възцари,
знакът на бедствието се появи,
камшикът на покорителя се разви.
Боен вик, свистящ звук, мощен размах,
порив на вятъра, смразяващ страх,
в свят като жертвено животно принесен,
от кървави криле ще бъдеш отнесен.
Защитата ще бъде съкрушена,
волята напълно прекършена.
Порой от насилия се изсипва,
белези на страданието жигосва.
Всяка частица край теб издъхва,
жизнената сила угасва,
във този обречен свят ще свършиш зле
под разперените кървави криле.
януари 2015
© Виталий Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, че ти е харесало, обичам да пиша в такъв стил, ще погледна и твоите неща. А относно музиката, разбира се, че метълът е истината
-
Виждам, че коментарите на младата госпожица са премахнати, което ме принуждава да махна и моите, и за да не седи мнението ти просто ей така, Георги, ще се обърна към теб.
Относно вътрешния свят на един човек, прав си, че той може да се лута в една или друга посока, да преминава от едно състояние в друго, но едва ли може да седи само в една крайност. За някои неща имам по-различно мнение, но няма да занимавам никого с това. Все пак не може да се съди за някого само по едно произведение, както беше направен такъв опит и то при положение, че имам работи и на различна тематика, но някои хора са като коне с капаци и гледат само в една посока. Аз обичам да пиша неща в хорър жанра и именно затова повечето ми творби са на такава тема. Разбира се по някои произведения може да се съди за позицията на автора за дадено нещо, както и за неговото състояние в даден момент. Например предишното ми публикувано стихотворение - "Аленият прилив", когато го писах бях много тъжен и мисля, че това си личи. Благодаря за вниманието или невниманието.
А относно това стихотворение... разбира се, че съм зъл демон, който е тук, за да унищожи света, не си правете грешни изводи от горно написаното. -
Всяка личност има в живота си периоди на тъмнина. Понякога продължават повече, отколкото ни се иска, но те са необходим опит и дори болката, която носят може да бъде пречистващ и необходим процес. Това са изпитания и преходи към нови нива на развитие, нищо не се дели само на тъмнина и светлина, това са крайности, всеки човек е носител на двете начала в себе си. В контекста на рационализма на философията и метафизиката на вярата именно духовната неизмеримост на вярата носи утеха и съхранява първичните добродетели от тяхното избледняване. В този смисъл всеки мрак сам по себе си не е крайност, той е едната половина от всеки, но в моменти на емоционален срив и болка няма как да изпитваш позитивна еуфория. Трябва да преминеш през този период, за да достигнеш до светлината, когато си готов и срещнеш подходящ фактор за нейното проявление. Останалото би било едно вариране между двете противоположности, което е характерно за хора, намиращи се в междинно емоционално състояне. Така, че това кое е правилно или не е относително, авторът може след определен период да бъде по удовлетворен и щастлив от нашите представи за това в момента. Всичко е преходно и податливо на изменения.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
