30.07.2021 г., 14:48

Кървави сълзи

668 1 0

Душата моя крещи от болка 
и ридае тихо с кървави сълзи, 
пронизана бе толкова дълбоко 
от липсата на щастие все мълчи. 

 

Душата моя има крещяща нужда, 
в прегръдка да усети топлина, 
тя стои сега отчаяно, самотна,
без капка вяра и скована от тъга. 

 

Душата моя плахо се надява 
и търсеща дълго чакания знак,
че не е останала в дълбоката забрава,
че светът е хубав и няма само мрак. 

 

Душата моя мечтае да усети, 
чувства истински, а не разруха, 
мракът изпълва всички клетки 
със сърце туптящо за живот, светлина. 

 

Автор : Виктория Милчева - Тори М

 

P.S. Това стихотворение е по зададена тема. Има го и в друг вариант като текст на песен. Трудно е да пишеш за мъка, когато не си тъжен. Дано да съм се справила и да ви хареса.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...