Jul 30, 2021, 2:48 PM

Кървави сълзи

669 1 0

Душата моя крещи от болка 
и ридае тихо с кървави сълзи, 
пронизана бе толкова дълбоко 
от липсата на щастие все мълчи. 

 

Душата моя има крещяща нужда, 
в прегръдка да усети топлина, 
тя стои сега отчаяно, самотна,
без капка вяра и скована от тъга. 

 

Душата моя плахо се надява 
и търсеща дълго чакания знак,
че не е останала в дълбоката забрава,
че светът е хубав и няма само мрак. 

 

Душата моя мечтае да усети, 
чувства истински, а не разруха, 
мракът изпълва всички клетки 
със сърце туптящо за живот, светлина. 

 

Автор : Виктория Милчева - Тори М

 

P.S. Това стихотворение е по зададена тема. Има го и в друг вариант като текст на песен. Трудно е да пишеш за мъка, когато не си тъжен. Дано да съм се справила и да ви хареса.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Милчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...