Кърваво червена роза
Душата,
кърваво червена роза
във нощите
понякога тъжи,
листенцата
красиви свива,
наежва
острите бодли.
Жестоко
шипчета забива
в мислите,
в сънищата ми дори
пронизва ги,
пробожда ги
и хлипа Тя,
защото я боли.
Но вместо кръв,
сълзи избликват,
отмиват в нея
черните следи.
На сутринта
отново е красива,
окъпана
на слънцето
блести.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
