Душата,
кърваво червена роза
във нощите
понякога тъжи,
листенцата
красиви свива,
наежва
острите бодли.
Жестоко
шипчета забива
в мислите,
в сънищата ми дори
пронизва ги,
пробожда ги
и хлипа Тя,
защото я боли.
Но вместо кръв,
сълзи избликват,
отмиват в нея
черните следи.
На сутринта
отново е красива,
окъпана
на слънцето
блести.
© Таня Мезева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
