Кърваво разкаяние

Бог да прости душата ми –

Липсва ми онзи, който бях.

Гробът не се затваря,

А миналото ме преследва пак.

Заби зъбите си, взе прекалено много,

Остави ме празен, остави ме слаб.

Дадох ти любов, ти ми даде рани,

А сега кървя напразно в този мрак.

Стъклопис от спомени,

Разпилян в ума ми.

Събирам парчетата,

Но ме режат всеки път.

Не мога да те пусна,

Дори когато опитвам.

Споря с теб в сънищата си,

А призракът ти не си отива.

Раната не зараства,

Без значение как лъжа.

Съжалявам за теб през цялото време,

Но не знам защо.

Беше жажда, ненаситен глад,

Вземаше повече, отколкото давах.

Трябваше да знам – любовта не изтощава,

Но аз ти позволих да ме направиш жив.

Сега бродя сред призрачни сенки,

Името ти пари, допирът ти хапе.

Ако бях по-мъдър, може би по-силен,

Щях ли да видя знаците?

Раната не зараства,

Без значение как опитвам.

Съжалявам за теб през цялото време,

Но все още не знам защо.