Mar 27, 2025, 8:25 AM

Кърваво разкаяние

  Poetry » Love
385 2 0

Бог да прости душата ми –

Липсва ми онзи, който бях.

Гробът не се затваря,

А миналото ме преследва пак.

 

Заби зъбите си, взе прекалено много,

Остави ме празен, остави ме слаб.

Дадох ти любов, ти ми даде рани,

А сега кървя напразно в този мрак.

 

Стъклопис от спомени,

Разпилян в ума ми.

Събирам парчетата,

Но ме режат всеки път.

 

Не мога да те пусна,

Дори когато опитвам.

Споря с теб в сънищата си,

А призракът ти не си отива.

 

Раната не зараства,

Без значение как лъжа.

Съжалявам за теб през цялото време,

Но не знам защо.

 

Беше жажда, ненаситен глад,

Вземаше повече, отколкото давах.

Трябваше да знам – любовта не изтощава,

Но аз ти позволих да ме направиш жив.

 

Сега бродя сред призрачни сенки,

Името ти пари, допирът ти хапе.

Ако бях по-мъдър, може би по-силен,

Щях ли да видя знаците?

 

Раната не зараства,

Без значение как опитвам.

Съжалявам за теб през цялото време,

Но все още не знам защо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Venelin Kostov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...