27 мар. 2025 г., 08:25

Кърваво разкаяние

376 2 0

Бог да прости душата ми –

Липсва ми онзи, който бях.

Гробът не се затваря,

А миналото ме преследва пак.

 

Заби зъбите си, взе прекалено много,

Остави ме празен, остави ме слаб.

Дадох ти любов, ти ми даде рани,

А сега кървя напразно в този мрак.

 

Стъклопис от спомени,

Разпилян в ума ми.

Събирам парчетата,

Но ме режат всеки път.

 

Не мога да те пусна,

Дори когато опитвам.

Споря с теб в сънищата си,

А призракът ти не си отива.

 

Раната не зараства,

Без значение как лъжа.

Съжалявам за теб през цялото време,

Но не знам защо.

 

Беше жажда, ненаситен глад,

Вземаше повече, отколкото давах.

Трябваше да знам – любовта не изтощава,

Но аз ти позволих да ме направиш жив.

 

Сега бродя сред призрачни сенки,

Името ти пари, допирът ти хапе.

Ако бях по-мъдър, може би по-силен,

Щях ли да видя знаците?

 

Раната не зараства,

Без значение как опитвам.

Съжалявам за теб през цялото време,

Но все още не знам защо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Venelin Kostov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...