14.05.2013 г., 2:36 ч.

Къс по къс 

  Поезия
741 0 2

По късче душа ще дам аз на всеки
къс по къс, ще я дам цялата.
На теб и на теб,
и на всички човеци,
ще спра... щом удари камбаната.

А слънцето грее щастливо над всички ни.
Песни ще пеят до ранни зори.
Мислите летят към спомени есенни.
Зимата студ ни носи, нали? 

Болни и здрави, и млади, и стари,
нека плуваме заедно в кръг!
Може би аз ще потъна дълбоко,
във тъмна вода без никакъв звук.

Но ето щастлива е тя душата,
дори раздадена къс по къс.
Тя ще посрещне отново зората,
а слънцето пак ще грее...хрус, хрус! 

© Цветан Цеков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??