Къс по къс
По късче душа ще дам аз на всеки
къс по къс, ще я дам цялата.
На теб и на теб,
и на всички човеци,
ще спра... щом удари камбаната.
А слънцето грее щастливо над всички ни.
Песни ще пеят до ранни зори.
Мислите летят към спомени есенни.
Зимата студ ни носи, нали?
Болни и здрави, и млади, и стари,
нека плуваме заедно в кръг!
Може би аз ще потъна дълбоко,
във тъмна вода без никакъв звук.
Но ето щастлива е тя душата,
дори раздадена къс по къс.
Тя ще посрещне отново зората,
а слънцето пак ще грее...хрус, хрус!
© Цветан Цеков All rights reserved.
