Късата клечка (поетичен разказ)

След последната засечка

с варненско едно моме,

пак изтеглих, къса клечка:

на бургаското море.

 

Там, с напълно непозната

поетеса в къмпинг Юг

хапнах пролетна салата

от бекон и пресен лук,

 

глътнах литрова бутилка

поморийски Арманяк,

и натряскан - като хилка,

на запуснатия бряг

 

аз се влюбих - до ушите

в леко русия човек,

и сред гъстата тръстика

край изсъхналия клек 

 

пожелах да пренебрегна

мъжката си суета,

и в тръстиката да легна

с надарената мома.

 

Почнах да й рецитирам:

Данте, По, Аполинер,

без дори - да парадирам,

че съм чел и Молиер!

 

С много хъс я убеждавах,

че Бай Ганьо е герой!

Че в съветската държава

обожавам, Лев Толстой.

 

Разясних й - мигновенно,

как из цъфналата ръж

Финдли е засякъл Джени 

и е станал с нея мъж!

 

И тамън… да си харесам

някой слегнал треволяк,

с русичката поетеса

да полегна там с мерак,

 

тя поиска, да се гмурнем

голи в черното море 

и под вежди да ми зърне,

загорялото чушле!

 

Но пък аз, не бях съгласен

да се къпя през нощта.

Нощем плажът бе опасен,

с осем метрова вълна!

 

Додох лява, задна скорост 

към басейна отстрани,

там - със смелата изгора,

в застоялите води 

 

да навлезем на дълбоко,

боксерките да сваля

и след чет’ри-пет урока

с безпощадна рутина,

 

в небесата… тя да литне,

към далечните звезди,

и… с душата… да обикне

всички мои слабини…

 

С доста зор навих момето 

на басейна да вървим.

Да си голне - там дупето,

в миризливите води.

 

Сложих няколко матрака 

на един широк шезлонг,

мацката пък - без да чака,

се съблече по бельо

 

и се хвърли във басейна,

със затворени очи!

В миг и падна - сутиена,

и остана… по гърди!

 

Мигом махнах мойта риза,

и по потник мръсно бял

във басейна взех да влизам,

перманентно загорял!

 

Двеста метра (съчетано)

под водата плувах аз.

Спрях до дългото коляно

на човека от Бургас

 

и понечих… да прегърна

талантливото моме,

то пък - гръбче ми обърна

и ми каза ясно: - Не! -

 

Първо искам да ми кажеш,

чел ли си Война и мир?

Чак тогава - ще намажеш

под водата келепир.

 

В миг…  ченето ми увисна

и ме хвана леко срам:

Аз не бях, дори прелиствал

легендарния роман.

 

Взех да хълцам и заеквам 

в “минералната” вода:

в слабините да омеквам

пред красивата жена.

 

Мацката пък, взе да плува

покрай мене на зигзаг,

сякаш аз… не съществувах 

в падналия, топъл мрак.

 

След минутка, тя навлече

мокрия си сутиен,

махна ми с ръка и рече:

 - Ще се видим някой ден,

 

като прочетеш - романа

на великия руснак.

Аз ще бъда с тебе -  само,

ако с него ти си в крак.

 

Легнах си, един в кревата.

Осем часа не заспах!

С нова болка под ребрата

много дълго се въртях.

 

Седнах на обед на плажа,

с разнебитено сърце!

Взех, с Нивеа да се мажа,

и с Война и мир в ръце

 

сред гъмжилото от мацки

не погледнах настрани,

а започнах, да наваксвам 

пропуските в младини:

 

Цели - десет дни аз четох

томовете на Толстой.

С триста зора ги прочетох,

и в един неистов зной

 

аз поисках да се срещна 

със любимата жена!

Да й споделя - на среща

чудната са новина…

 

Седнах с дамата за кратко

край зеленото море.

Тя дойде, с огромна батка,

с много лъскаво Порше,

 

и ми викна: - Извинявай,

аз с юнака съм сега!

За Толстой, не съжалявай,

с теб направих си шега.

 

Свърнах тъжно към морето.

Взех да хуля този свят,

в който батките с Поршета,

с поетесите ни спят.

 

Стъпих смело във водата:

исках в нея да умра!

Потопих си  -  колената,

но студената вода

 

ме преряза… и премина

по бедрата като ток!

Хукнах в Морската градина,

глътнах трички за отскок,

 

и забравих - за проблема 

със продажната мома.

Зяпнах кифлата пред мене

и й махнах със ръка…

 

 

Юри Йовев 

Май 2024г.