Късата клечка (поетичен разказ)
След последната засечка
с варненско едно моме,
пак изтеглих, къса клечка:
на бургаското море.
Там, с напълно непозната
поетеса в къмпинг Юг
хапнах пролетна салата
от бекон и пресен лук,
глътнах литрова бутилка
поморийски Арманяк,
и натряскан - като хилка,
на запуснатия бряг
аз се влюбих - до ушите
в леко русия човек,
и сред гъстата тръстика
край изсъхналия клек
пожелах да пренебрегна
мъжката си суета,
и в тръстиката да легна
с надарената мома.
Почнах да й рецитирам:
Данте, По, Аполинер,
без дори - да парадирам,
че съм чел и Молиер!
С много хъс я убеждавах,
че Бай Ганьо е герой!
Че в съветската държава
обожавам, Лев Толстой.
Разясних й - мигновенно,
как из цъфналата ръж
Финдли е засякъл Джени
и е станал с нея мъж!
И тамън… да си харесам
някой слегнал треволяк,
с русичката поетеса
да полегна там с мерак,
тя поиска, да се гмурнем
голи в черното море
и под вежди да ми зърне,
загорялото чушле!
Но пък аз, не бях съгласен
да се къпя през нощта.
Нощем плажът бе опасен,
с осем метрова вълна!
Додох лява, задна скорост
към басейна отстрани,
там - със смелата изгора,
в застоялите води
да навлезем на дълбоко,
боксерките да сваля
и след чет’ри-пет урока
с безпощадна рутина,
в небесата… тя да литне,
към далечните звезди,
и… с душата… да обикне
всички мои слабини…
С доста зор навих момето
на басейна да вървим.
Да си голне - там дупето,
в миризливите води.
Сложих няколко матрака
на един широк шезлонг,
мацката пък - без да чака,
се съблече по бельо
и се хвърли във басейна,
със затворени очи!
В миг и падна - сутиена,
и остана… по гърди!
Мигом махнах мойта риза,
и по потник мръсно бял
във басейна взех да влизам,
перманентно загорял!
Двеста метра (съчетано)
под водата плувах аз.
Спрях до дългото коляно
на човека от Бургас
и понечих… да прегърна
талантливото моме,
то пък - гръбче ми обърна
и ми каза ясно: - Не! -
Първо искам да ми кажеш,
чел ли си Война и мир?
Чак тогава - ще намажеш
под водата келепир.
В миг… ченето ми увисна
и ме хвана леко срам:
Аз не бях, дори прелиствал
легендарния роман.
Взех да хълцам и заеквам
в “минералната” вода:
в слабините да омеквам
пред красивата жена.
Мацката пък, взе да плува
покрай мене на зигзаг,
сякаш аз… не съществувах
в падналия, топъл мрак.
След минутка, тя навлече
мокрия си сутиен,
махна ми с ръка и рече:
- Ще се видим някой ден,
като прочетеш - романа
на великия руснак.
Аз ще бъда с тебе - само,
ако с него ти си в крак.
Легнах си, един в кревата.
Осем часа не заспах!
С нова болка под ребрата
много дълго се въртях.
Седнах на обед на плажа,
с разнебитено сърце!
Взех, с Нивеа да се мажа,
и с Война и мир в ръце
сред гъмжилото от мацки
не погледнах настрани,
а започнах, да наваксвам
пропуските в младини:
Цели - десет дни аз четох
томовете на Толстой.
С триста зора ги прочетох,
и в един неистов зной
аз поисках да се срещна
със любимата жена!
Да й споделя - на среща
чудната са новина…
Седнах с дамата за кратко
край зеленото море.
Тя дойде, с огромна батка,
с много лъскаво Порше,
и ми викна: - Извинявай,
аз с юнака съм сега!
За Толстой, не съжалявай,
с теб направих си шега.
Свърнах тъжно към морето.
Взех да хуля този свят,
в който батките с Поршета,
с поетесите ни спят.
Стъпих смело във водата:
исках в нея да умра!
Потопих си - колената,
но студената вода
ме преряза… и премина
по бедрата като ток!
Хукнах в Морската градина,
глътнах трички за отскок,
и забравих - за проблема
със продажната мома.
Зяпнах кифлата пред мене
и й махнах със ръка…
Юри Йовев
Май 2024г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ели, Владо!!! 😊👍🍀
-
Яко 😁😁😁 Много, много ме разсмя. Поздравления!
-
Всяко зло за добро! Тя е загубила, Юри! 🥲🥲🥲
-
Пепи, Тони, Таня, Мария, Люси!!! 😊👍🍀
🥲🥲🥲
Свърнах тъжно към морето.
Взех да хуля този свят,
в който батките с поршета,
с поетесите ни спят! -
Порше и "Война и мир",море и басейн, карай да върви,Юрка!
-
Много забавно! Поздравления!
-
Поздрвления!
-
И аз така се минах веднъж, та изчетох сума ти материал.
Ама си спомням познатото -
Който трупа познание, трупа печал.
Забрави! -
къса клечка - синоним на кифла и моме 😅 🤣
-
Прав си, Стойчо, трябва и книги да се четат, не само творбите в “Откровения” 😊👍
-
Чети,момче!И друг път:Make in love,at not war!"😜
-
Благодаря ти, Никола! 👍 От тея с поршетата, ние с фордовете не можем да се вредим с поетеси! 😀
-
Поздрав, Юри за творбата! Развесели ме и дано деня ми да мине така. Вързаната тенекийка от момето не е изненада. На всеки се е случвало, макар че не всеки си признава. Така е когато момето съсредоточава внимание върху ключовете за колата и дебелината на портфейла, а не на големината на пакета. Поздрав още един път, Юрка! Бъди жив и здрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
