9.11.2020 г., 7:56  

Късче лято

514 1 0

 

Премръзващ, 
Оглеждам се и търся
Някой миг от слънчевото лято
Сгушен и забравен, 
Криещ св във някой ъгъл,
Неотлетял 

Със птиците на юг, 

Слънчевото зайче,
Уплашено, объркано,
Незакриляно останало със мене тук,
И търсещо моето човешко тяло,
За да се гушне там.
И да останем.
Даряващо ми душица топлинка.
Така, 

Тихичко,
Прегърнати,
До първото кокиче,
До онзи първи полъх 
На живот,
Шумолене,
До първата слънчева целувка
И усмивка
На пролетта.

 

9.11.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....