Nov 9, 2020, 7:56 AM  

Късче лято

522 1 0

 

Премръзващ, 
Оглеждам се и търся
Някой миг от слънчевото лято
Сгушен и забравен, 
Криещ св във някой ъгъл,
Неотлетял 

Със птиците на юг, 

Слънчевото зайче,
Уплашено, объркано,
Незакриляно останало със мене тук,
И търсещо моето човешко тяло,
За да се гушне там.
И да останем.
Даряващо ми душица топлинка.
Така, 

Тихичко,
Прегърнати,
До първото кокиче,
До онзи първи полъх 
На живот,
Шумолене,
До първата слънчева целувка
И усмивка
На пролетта.

 

9.11.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© М В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...