Nov 9, 2020, 7:56 AM  

Късче лято

515 1 0

 

Премръзващ, 
Оглеждам се и търся
Някой миг от слънчевото лято
Сгушен и забравен, 
Криещ св във някой ъгъл,
Неотлетял 

Със птиците на юг, 

Слънчевото зайче,
Уплашено, объркано,
Незакриляно останало със мене тук,
И търсещо моето човешко тяло,
За да се гушне там.
И да останем.
Даряващо ми душица топлинка.
Така, 

Тихичко,
Прегърнати,
До първото кокиче,
До онзи първи полъх 
На живот,
Шумолене,
До първата слънчева целувка
И усмивка
На пролетта.

 

9.11.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© М В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...