9 нояб. 2020 г., 07:56  

Късче лято

516 1 0

 

Премръзващ, 
Оглеждам се и търся
Някой миг от слънчевото лято
Сгушен и забравен, 
Криещ св във някой ъгъл,
Неотлетял 

Със птиците на юг, 

Слънчевото зайче,
Уплашено, объркано,
Незакриляно останало със мене тук,
И търсещо моето човешко тяло,
За да се гушне там.
И да останем.
Даряващо ми душица топлинка.
Така, 

Тихичко,
Прегърнати,
До първото кокиче,
До онзи първи полъх 
На живот,
Шумолене,
До първата слънчева целувка
И усмивка
На пролетта.

 

9.11.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© М В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...