Премръзващ,
Оглеждам се и търся
Някой миг от слънчевото лято
Сгушен и забравен,
Криещ св във някой ъгъл,
Неотлетял
Със птиците на юг,
Слънчевото зайче,
Уплашено, объркано,
Незакриляно останало със мене тук,
И търсещо моето човешко тяло,
За да се гушне там.
И да останем.
Даряващо ми душица топлинка.
Така,
Тихичко,
Прегърнати,
До първото кокиче,
До онзи първи полъх
На живот,
Шумолене,
До първата слънчева целувка
И усмивка
На пролетта.
9.11.2020
© М В Все права защищены