Късче от мен
Беше ли обич? Да, беше... и Е!
В мен си - в кръвта ми, в сърцето.
Шепичка слънце в мъгливия ден,
топло пулсираш и светиш.
Остров спасителен, верен компас,
моя безценна подкрепа.
Нужна половинка от цялото "нас"
и доживотна потребност.
Просто сега сме в два свята, нали?
Ти вече гледаш отгоре.
Пак ме докосваш, но с лунни лъчи
и чрез звездите говориш ми.
Сгушвам се - ето - невидимо в теб,
чувам те, виждам, усещам...
Нищо, че светят в очите ми две
няколко съ̀лзи горещи.
Обич такава не знае предел,
нито тук, нито оттатък...
Никога, никой не би те отнел,
късче си ти от душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
