djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
23.06.2017 г., 10:46 ч.

Късче от мен 

  Поезия
2290 18 35

Беше ли обич? Да, беше... и Е!

В мен си - в кръвта ми, в сърцето.

Шепичка слънце в мъгливия ден,

топло пулсираш и светиш.

 

Остров спасителен, верен компас,

моя безценна подкрепа.

Нужна половинка от цялото "нас"

и доживотна потребност.

 

Просто сега сме в два свята, нали?

Ти вече гледаш отгоре.

Пак ме докосваш, но с лунни лъчи

и чрез звездите говориш ми.

 

Сгушвам се - ето - невидимо в теб,

чувам те, виждам, усещам...

Нищо, че светят в очите ми две

няколко съ̀лзи горещи.

 

Обич такава не знае предел,

нито тук, нито оттатък...

Никога, никой не би те отнел,

късче си ти от душата ми.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??