Късче от мен
Беше ли обич? Да, беше... и Е!
В мен си - в кръвта ми, в сърцето.
Шепичка слънце в мъгливия ден,
топло пулсираш и светиш.
Остров спасителен, верен компас,
моя безценна подкрепа.
Нужна половинка от цялото "нас"
и доживотна потребност.
Просто сега сме в два свята, нали?
Ти вече гледаш отгоре.
Пак ме докосваш, но с лунни лъчи
и чрез звездите говориш ми.
Сгушвам се - ето - невидимо в теб,
чувам те, виждам, усещам...
Нищо, че светят в очите ми две
няколко съ̀лзи горещи.
Обич такава не знае предел,
нито тук, нито оттатък...
Никога, никой не би те отнел,
късче си ти от душата ми.
© Жанет Велкова All rights reserved.
